Защо това се превръща в мото на всяко действие в живота на Някого
(Н.)? Защото така е устроен да
функционира.
Първо поставя целта - колкото се може по-далече, по- нависоко, по-недостижимо и отвлечено, а после започва да
гради схеми за постигането й. Но понеже целта не е просто на две преки оттук, а
се намира в друг квартал, често и в друг окръг, за да не кажа държава или дори
планета..., та и пътят не може да е нито пряк, нито опознаваем. Пътят е много
заобиколен, половината го няма изобщо на картата и ще трябва да се изгражда в
движение. Ще бъде сложно, много сложно и Н. [с видимо задоволство!] не знае какви са сроковете за това, нито колко ще
струва. Нещо повече – ако проявим обективизъм, то Н. дори не е поставил и целта
си сам! Той обикновено е дочул за тази цел случайно, с периферния си слух, в
автобуса, метрото или в жълтия вестник, в който наднича (тайно). Н. всъщност е
заимствал, не напълно осъзнато, чужда цел, която му е прозвучала привлекателно.
Цел, която някой друг вече е имал, измислил или дори постигнал.
Н. изобщо не се и замисля дали тази цел е подходяща за него, дали наистина я
иска, дали я може, дали има нужда от нея.
Но Н. иска да блесне, доказвайки, че е най-голямата работа тук. Сега и
завинаги!
И Н. се захваща с целта. Но да не си помислите, че сяда и разписва план? С
реалистични нужди от време, ресурс, познания? Че сяда да гради системен път до
целта? Не, това е за глупаците.
Н. е умен. Той е най-умния. Той е мързелив. Той не познава методичността.
Той може да се напъне до смърт, но никога няма да седне и да работи
последователно, бавно и по план. Твърди, че презира този начин на работа, но
простата истина е, че не го умее. Не е научен да разлага задачата на под-задачи
и да бори препятствията едно по едно. Това предполага повтаряемост, а Н. не
иска да се ангажира с извършване на целенасочени действия - ден след ден, час
след час, период след период. Или пък – с проучване на чуждия опит, не дай
боже... Не-е-е! Той ще измисли свой собствен подход. Нищо че никой няма да го
разбере, защото не подлежи на описване и на повторение, а много от междинните
резултати са постигнати в резултат на чиста случайност, като детайлите са
забравени още в мига на пораждането им... Но така е дори още по-хубаво: едно нещо, което другите
не могат да разберат... звучи като нещо
гениално. Колкото по-сложно, тромаво и
неразбираемо, толкова по-свидетелстващо за лудия гений на своя автор.
И така, Н. не бори препятствията едно по едно според степента им на важност или по друга някаква класификация, а по реда на тяхното
възникване, като нерядко те възникват по няколко накуп, а Н. се захваща
хаотично с най-високо крещящото от тях. И дори да е преборил някое почти до
края, ако в момента изникне друго – той се заема истерично с него, забравяйки
на мига мястото, до което е стигнал с предходното. Така нещата се заплитат
максимално в омагьосания си кръг на движение, а задачата изглежда все по-сложна
и мъчителна, дори и ако в някакъв момент от време е имала сравнително проста
структура и ясен алгоритъм на решение...
Аз познавам Н. Разпознавам го навсякъде около себе си, често и в мен
самата. Следите му са в милионите криволичещи пътеки [и нито един прав път!] наоколо.
А вие?
