Ако има нещо, което ми е неприятно, това е ръкостискането с мека, влажна длан и поглед, преминаващ встрани от моя. Подобен акт ме тласка на органическо ниво към най-близката чешма, където да си изплакна ръцете, а ако има и огледало - хвърлям един съболезнователен поглед насреща, за да ми олекне...
Обичам сухите, жилести и корави длани, с които ръкостискането е кратко и стегнато. Притежателите на този тип длани те гледат в очите; ако не те харесват - не лицемерят с теб и не се държат престорено любезно, а когато обещават - знаеш, че казаното ще се случи.
Тези хора не се нуждат от дребнави почести и признания. Гледат си работата кротко, а настъпи ли шумния момент - потърсваш ги с поглед и разбираш, че са се изнесли от мястото на събитието. Техният момент там е отминал.
Избягали са на по-тихо място, за да изживеят поредния свой миг далеч от шума.
Ще ги познаеш по погледа - жив, любознатален и мил.
Аз имам късмета да срещам такива хора в ежедневието си и да работя с тях.
Те ми компенсират срещите с влажните, меки длани.
Бог да ги благослови!
