След съботното парти

Изводът от съботното парти - има само едно нещо, което българите умеят да правят заедно и в синхрон помежду си - да играят хоро.

Кално

Когато обувките ти са кални, няма как да опазиш душата си  чиста.

Кризата ... на кризата

Кризата. Някои я наричат на възрастта, други на средната възраст, трети влагат в нея най-различни контексти,  като че основно свързани с остаряването,  с усещането за изпускане на последните влакове – в секса, в общуването, в пропуснатите възможности... Май е предимно присъща на мъжете, но при тази идиотски интерпретирана идея за еманципация – май вече засяга и жените – къде наистина, къде в резултат на незряло подражание.

Моята криза не е такава. И тя е криза – и още как. И тя е свързана с възрастта – прекрачих 40-те, а още не знам коя съм и накъде съм се запътила. Свързана е ... с кризата, или може би е катализирана от кризата, в която всички се пънем да се обясняваме,  че живеем..., та затова я нарекох кризата на кризата.

Ако не беше кризата, ако бизнесът се развиваше по-нормално, по-човешки, ако всички наоколо не бяха яхнали идиотската надпревара да правят все повече с все по-малко, да търсят  впечатляващи резултати срещу почти нулеви вложения, да се надлъгват и надбягват през цялото време със себеподобните си, внушавайки и на себе си и на тях, че успешен, това значи достатъчно добър в лъжите... ако...

Може би тогава нямаше да си задавам толкова болезнено и вече почти нетърпимо въпроса – какво правя аз в това смрадливо блато,  по дяволите? Как помагам на себе си, на другите? Като пълня джобовете на бизнеса с печалните си, почти 24 часови усилия, лишени от вътрешно вдъхновение, както и от усещането за мисия, за полезност, за читавост? Защо съм там? Защо водя и други след себе си и какъв пример им давам? Особено на по-младите от тях? Това ли е живота, моят живот; живота, в който оплетох и себе си, и хора, които ми повярваха? За кого работим ние? За едрия капитал, който ни подхвърля жълти стотинки, за да се множи и става все по-параноичен и канибалистичен, с което и все по-успешен, както се беше изразил един топ-мениджър в едно много солидно и жизнеутвърждаващо интервю тези дни из електронната преса? Мерси. Не ща повече, ама хич. Не усещам удоволствие от резултатите, които постигам. Не търсят от мен резултатите, които биха ми носили удоволствие, все повече не търсят от мен такива резултати. Търсят други, изразяват се в една проста реплика  – пари, пари и пак пари. Повече пари. Излъжи клиента. Излъжи качеството. Излъжи качествено. Заложи на надлъгването, заложи на клишетата, на добрия изказ, който не казва нищо; заложи неустойки, заложи друг да е виновен, някой смотан и симпатичен работяга например... Намери някого да бачка денонощно и през цялото време да е виновен, че не се справя. Ако не можеш – ти ще го заместваш. Докато го намериш. Или докато се откажеш.

Май ми е време.