проза

Свърхсетивност се постига само чрез свръхстрадание.
За да стигнеш до осъзнаване на себе си не е достатъчно да се довериш на първичните си сетива, а трябва да преминеш в съзнанието си отвъд видимото и очевидното. Трябва да се гмурнеш в дълбините на своите неосъзнати страхове и смътни кошмари. Ако разбереш какво се крие там и го осветиш с ярък, мощен фенер, стигайки до най-скритите гънки, то демонът ще бъде обезсилен ... като всеки осветен демон.

практики за само/о/из/целяване

Когато сетивата ти се окажат свръхизострени в пет сутринта, не се опитвай да ги притъпиш - няма смисъл. Събудиха те, защото искат да ти кажат нещо. Няма смисъл, а може би и начин да ги приспиш, колкото и важно да ти се струва да си вземеш дозата сън докрай. Нещо явно не е наред, и се питаш какво е; въртиш се в леглото и си казваш - странна работа, нищо не ме боли, чувствам се удобно, в стаята - нито топло, нито студено, завивките и матрака са ми мега удобни и ми осигуряват всичкия комфорт на света, чувствам се физически здрав/а и нищо не ми е ... не по мярка, така да се каже. А лежа, будувам и в главата ми се блъскат мисли. Вместо да се наслаждавам на остатъка от нощта по най-естествения начин - чрез сън.
Е, щом ситуацията е такава, явно така трябва да бъде. Ако можеш да чуеш какво ти казва свръхсетивното в теб; или подсъзнанието ти, знам ли... Това, че си на кръстопът е чудесно, защото посоките са ...повече от една, и в този факт има много очарование. Затова не спиш, защото посоките те зоват, и може би в този час на денонощието е най-подходящо и най-лесно да отвориш третото си око и да надзърнеш напред. Да видиш коя от тях накъде те води. Коя от тях има смисъл. За теб. Защото е ... просто твоята.