Относно
рециклирането и българите. За съжаление българите нямат отношение към
рециклирането. Нямат и елементарно отношение към тази тема. Гнусят се от нея.
Стоят НАД нея. Презират я.
Когато някой от
моите познати, или дори роднини, види домашните ни контейнери, в които моят
съпруг и аз събираме пластмаса, стъкло и метал поотделно, а после се погрижваме
всеки от съответните отпадъци да попадне там където му е мястото, те не само че
не ни разбират. Те просто ни смятат за изперкали. Някои смятат, че се правим на
интересни (така както други си купуват последен модел АУДИ или БМВ или пък отиват
за уикенда на последния „писък“ петзвезден СПА хотел), а други просто решават,
че от много четене на книги, пътуване из чужди територии и други нередовни,
безсмислни и категорично не-български занимания ни се е разхлопала дъската...
Никой и за
секунда не допуска, че ние не можем да изхвърлим стъклената бутилка в битовия контейнер,
ЗАЩОТО ТОВА Е ПРЕСТЪПНО! Ако това го кажеш на глас в Австрия, в САЩ, в Италия –
навсякъде ще те разберат съвсем еднозначно. Не и в България, категорично. Тук ще те
обявят за краен човек, екстремист, лош човек - луд, без разбиране към
народопсихологията, който се опитва да налага чужди стереотипи на добродетелния
БГ индивид...
Когато преди
няколко години отидохме да караме ски в едно забутано селце в Австрийските Алпи
на около 80-100 км от Залцбург, се настанихме в една guest house, разположена буквално на броени метри от краварника на нашите любезни домакини.
Хазяинът не знаеше и бъкел английски, както и ние не говорим неговия език, но
въпреки това той много пунктуално настоя да ни обясни едно-единствено нещо, посрещайки и настанявайки ни в малкото, уютно студио, а именно – как да
сортираме генерирания от нас боклук! Заведе ни в плевнята, където освен кът за
ските и ски-обувките, имаше също така няколко отделни контейнера. Отвори ги
без грам притеснение, един по един, и ни обясни най-чинно къде какво да
изхвърляме – тук битовия отпадък, тук хартията, тук стъклото, тук пластмасата...
Тонът му не търпеше възражение, а инструкциите му звучаха като най-естественото
нещо в тази част на света!
Ето и това е една
от причините да предпочитам да ходя на ски в Алпите, вместо из нечистоплътните хотели, които се пръкнаха из Пирин, Рила и Родопите през последните 20 години - с "любезното участие" на парите на народа ... и при пълно отсъствие на интелект. Не, не е достатъчно да
откраднеш парите, трябва да имаш и акъл, за да ти се получи успешно предприятието. Но
това е друга тема.
Аз лично се
депресирам когато пътувам из България, защото:
ü Речните корита са затрупани с продънени
дюшеци, найлонови пликчета и стари бидони от кисело зеле;
ü Деретата са превърнати в бунища;
ü Пластмасата и найлона са навсякъде, летят
като волни птици из поля, хълмове и речни долини, а това на никого не прави
впечатление;
ü Дворовете на къщите са затрупани с
мърсотия;
ü Фасадите на къщите не са варосвани или
боядисвани от години, а много от тях не са дори и измазани, затова пък къщите
не са на по един, обитаем от стопаните си етаж, а на по три до пет – необитаеми...;
ü Хората са облечени в черни, тъмно-кафяви
или мръсно-бозави одеяния, които имат едно много сериозно достойнство – „носят на
мърсотия“, от вида им се излъчва депресия и а ако те хванат за слушател – ще чуеш от тях само
оплаквания и това колко са зле благодарение на лошия си късмет и гадното си обкръжение
(а не благодарение на собственото си малоумие – това в никой случай)!!!;
ü Из така наречените БГ курорти има по
няколко (по-малко, повече или много повече) лъскави, новоизлюпени хотела, а
като излезеш от двора на тези псевдо-архитектурни паметници на човешкото
неумение за изискано харчене на крадени пари, кракът ти нагазва в кал и лайна;
това не е проблем за посетитителите на тези „грабо“ сборища на суетата
човешка, защото те по правило не си показват носа навън, тъй като първо: нищо
отвън не ги интересува по определение и второ: така нареченият all
inclusive се е погрижил да им
изпълни цялото свободно време със СПА
процедури, редуващи се с брутално яко плюскане на редова, нискокачествена храна, закупена от МЕТРО;
ü Хората са с наднормено тегло и през цялото
време се оплакват как парите не им стигат за хляба;
ü Бедните не презират богатите, а им
завиждат. При първата удала им се възможност са готови да заемат техните места,
газейки през трупове и морал в не по-слаба степен от своите образци;
ü Хората в БГ не познават смисъла на
понятието „красота“. За много от тях красотата е порок, нещо грешно и ...
излишен лукс, който предизвиква беди и тегли дявола за опашката. В най-добрия
случай тяхното понятие за красота се припокрива с последен модел скъпа немска
кола, най- (ама задължително най) последен модел смартфон или петзвезден хотел на Банско или Съни-то. Толкова им е фантазията - в
това отношение господ не е бил щедър с народо-населението по нашите географски
ширини.
Е, как да пропагандираш
разделно събиране и рециклиране на отпадъци? Как да внушиш на това население, че
е престъпно да се изхвърлят на бунището тонове материал, който на практика може
да бъде считан (и използван) като суровина? Че живеещите в собствен двор биха могли например да
компостират окосената трева, сухите листа, обелките от картофи и банани, вместо
да ги смесват с останалия битов отпъдък? Че биха могли да си събират
пластмасата и стиропора в предназначени за целта найлонови чували и когато
ходят в Практикер например – да занасят чувалите в съответните обозначени
пунктове? Ами старите батерии, старите GSM-и, старите ел. уреди? На кой му пука? Освен на бай
Мангал, който изкарва пари от тая работа, а което не му върши работа, го сурва
директно в най-близкото дере, река, междублоково пространство, детстка площадка
или градинка? То... какъвто народа, такива му и циганите. Щом се замогне някой от тях - и той ауди и бмв си купува. Няма от кого да види друго.
Няма надежда. Написах
го, защото ми тежи. Защото ме кара за сетен път да се псувам задето съм се
родила тук. Не разчитам да бъда разбрана. Жалко за децата ни, за техните
деца... В живота им ще присъства едно голямо, безнадеждно, отровено завинаги
бунище, наречено България.
Ако дотук
природата е успявала някакси да се самопочисти, да се съхрани, да се възстанови
след многобройните интервенции, да не забравяме, че днес живеем в ерата на
свърхиндустриализацията, на евтините китайски еднодневки (към които българите
имат траен афинитет), на любимите на цял народ оборотни и вървежни илиенски
стоки, предназначени за max един
сезон! Малко българи биха си
направили труда да вникнат в смисъла на английската поговорка „Не съм толкова
богат, че да купувам евтино“ и дори и да имат пари – те винаги ще предпочетат
евтината и некачествена едносезонна стока, защото това е дълбоко залегнало в душите
им на misérables.
